СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В Р. БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г.- 12 част

Съществено повишаване на качеството на обучението и увеличаване на мобилността на студентите, преподавателите и изследователите.

Въпреки че през последните години всички висши училища в България приеха свои вътрешни системи за управление на качеството, контролът върху тяхното спазване и обменът на добри практики е занижен. В хода на приложението на системите се проявиха и други слабости, които следва да се преодолеят още в началото на периода 2014-2020 г.

Първо, системите за оценка на качеството на висшето образование включват едновременно програмна и институционална акредитация Това изкуствено усложнява процеса, претоварва човешките ресурси, създава допълнителна бюрокрация и в крайна сметка затруднява нормалната работа на висшите училища. Необходимо е да се приеме подход, при който се прилага само еднократна акредитация: и на институцията висше училище, и на професионалните му направления; да се въведат гъвкави акредитационни модели; да се доразвие практиката за външно оценяване на качеството на висшето образование, в т.ч. с участие на чуждестранни агенции и експерти.

Второ, необходимо е да се въведат строги контролни механизми от страна на държавата, които да гарантират качествено предоставяне на услугата „висше образование” – от всички висши училища и реално прилагане на критериите за получаване на съответната ОКС и ОНС – „бакалавър”, „магистър” и „доктор”.

Цялата система за стимулиране на студентите, след „входа”, като студентски стипендии,  студентски  практики,  международна  мобилност,  активност  в научноизследователската дейност следва да се управлява с инструментите и върху принципите, заложени в програмните документи на ЕС, в партньорството с работодателите и бизнеса.

Трето,  НАОА  да  изготви  подробен  анализ  на  въздействието  на съществуващите  системи  за  управление  на  качеството  в сравнителен/международен аспект и да го предложи за публично обсъждане до края на 2014 г. Промените в това направление да бъдат фокусирани главно към: изграждане  на  работещ  и  ефективен  механизъм  за  оценка  на професионалната реализация на завършващите студенти (съвместно с бизнеса и специализирани НПО);

  • постоянно  действащи  вътрешни  и  периодични  независими/външни експертизи на качеството на обучението във висшите училища;
  • активизиране на формите за оценка на качеството на преподаването от страна на студентите и академичния състав;
  • интернационализация на академичните програми и на електронното обучение.

Мобилността в образованието и науката от други части на света към европейското пространство е нараснала съществено (днес държавите членки на ЕС привличат около 30% от мобилните студенти в световен план). Такава тенденция обаче  не личи в България. Доколкото има входяща образователна мобилност, тя не е продукт на национална политика и междудържавни споразумения, а е плод най-вече на индивидуалната инициатива на чуждестранните студенти. Следователно, важна задача е България да бъде превърната в предпочитана и желана дестинация за академична мобилност.

В съответствие със Стратегията за мобилност 2020 г. – за Европейското пространство за висше образование (ЕПВО), увеличаването на приема на студенти от трети страни ще се постига чрез мерки като:

  • преносимост на грантове и студентски кредити;
  • оптимизиране на процедурите за признаване на сравними образователни периоди и степени;
  • разкриване на повече съвместни програми;
  • сътрудничество с други региони за развитие на ЕПВО;
  • пълна преносимост на национални безвъзмездни помощи и заеми в рамките на ЕПВО;

Трудностите в работата за насърчаване на трансграничната академично

мобилност са в две основни групи: финансови и езикови. За решаването на проблема с крайно ниската входяща мобилност (чуждестранни студенти, които изучват най-често по линия на Програма Еразъм на ЕС дисциплини в рамките на един до два семестъра), ще съдействат учебните програми в ОКС „Бакалавър” и в ОКС „Магистър” изцяло на английски език. Препоръчително е в дългосрочен период (2020- 2025 г.) до 20% от специалностите във всяко ВУ да се предлагат ефективно на английски език; или и в двойна (тройна и повече) версия: английски, български и трети възможен език. Да се предлагат програми за образователна и научна степен „доктор” и на английски език.

В съответствие с европейските изисквания българската политика в областта на

висшето образование през периода 2014-2020 ще бъде насочена във все по-голяма степен върху включването на глобално измерение в изготвянето и съдържанието на всички учебни програми и във всички процеси на преподаване и обучение (т.нар. „насърчаване на международното измерение на национално равнище”). Така ще се открият възможности за нарастваща част от учещите , които не могат да участват в международна мобилност (те са над 90%) — да придобият умения в международна среда.

Ще се разшири присъствието в университетите на чуждестранни преподаватели

и научни работници. Тази форма на сътрудничество ще улесни мнозинството студенти, които сега са възпрепятствани да участват във формите на външна мобилност – да се запознаят с международни иновативни практики; ще направи висшите училища по-ефективни и ще подобри качеството на предлаганото от тях обучение чрез насърчаване на обмена на учебни материали и улесняване на ефикасното използване на виртуалните университети и образователни софтуери.

За да се реализират посочените промени, през 2014-2015 г. МОН и социалните партньори ще разработят и предложат за публично обсъждане Програма за насърчаване на академичната мобилност. Програмата ще използва средствата от ОП и ЕРАЗЪМ-ПЛЮС и ще съдържа пакет от мерки, насочени към:

  • стимулиране на мобилността на преподаватели в рамките на Европейския съюз, разработване на общи програми за обучение и съвместна изследователска дейност;
  • разширяване на мобилността на български преподаватели в трети страни, в съответствие с европейските приоритети за интернационализирано образование;
  • насърчаване на мобилността на студентите от трети страни;
  • по-широко прилагане на формите на електронното образование.